петък, 20 август 2010 г.

Истанбул - моята сбъдната мечта ...

Ден първи – 27.06.2010 г.
 
Прекрасно е, когато човек сбъдва мечтите си. А когато сбъдва 2 накуп, тогава вече е цяло чудо. Истанбул и Формула 1 – две мечти щяха да станат реалност и то точно на Рождения ми ден.
И ето, че дойде този така дългоочакван ден. Почти не съм мигнала, но и нямах много време. Оставаха ми само 3-4 часа сън, до бленуваното пътешествие до Истанбул. В 5.20 бяхме на Александър Невски и с нетърпение чакахме автобусът да потегли.

и нека Бог да е с нас ...
Спирахме често, което беше много добре. Към 12.00 бяхме на границата. Всичко мина без абсолютно никакви проблеми и поехме към Одрин. Не желая да коментирам 2-те граници. Още там си пролича на какви светлинни години са турците пред нас. 
Турция здравей !!!


Към 13.00 часа бяхме вече в Одрин. 
Първо посетихме българската църква Св. Георги, 




а след това се отправихме към Джамията Селимие.

Джамията Селимие в Одрин

Най-голямата джамия в Турция е построена от най-гениалния за времето си архитект-Синан. На централната улица в Одрин има паметник на архитекта. Неговите ученици също се славят като много талантливи. Легендата за тази джамия е, че султанът не останал доволен от това, че като споменавали неговата джамия, цифрата 1000 звучала кратко и непретенциозно и никой не се впечатлявал. Затова заповядал да зазидат единия прозорец и тогава като произнасяли, звучало по-внушително - Джамията с 999-те прозорци. Строена е през периода-1568-1574г. Друга интерестна подробност за тази джамия е, че гледана от четирите посоки на света, минаретата, които са 4, изглеждат все едно са две. Толкова прецизно я е построил великия архитект Синан. 

Ние с Цеци /мъжът ми/, не отидохме с групата, а искахме да разгледаме възможно най-много от града, а посещението на Селимие оставихме за накрая. Първо влезнахме в малък покрит Одрински пазар непосредствено до джамията. Не съм много очарована от нещата, които се продаваха освен от магазинчетата за локум и халва. След това се отправихме безцелно по улицата и стигнахме до друга джамия, а до нея имаше търговски комплекс с още по-голям покрит пазар. 

Зад мен е покрития пазар в Одрин
Въпреки проблемите с водата, тя е навсякъде. В дясно е друга джамия ...

Купихме и първите кайсии от един смешен продавач с количка. По-късно в Истанбул разбрахме, че всъщност тези колички са навсякъде. Жегата обаче беше вече почти нетърпима и се отправихме към джамията.
За първи път в живота ми влизах в джамия и дори не мога да го опиша ... невероятно. За разлика от джамиите в Истанбул /или поне в тези, които посетихме/ тук в Селимие, не може да влезне жена без да е покрила косата си и понеже не всеки турист носи шал, в предверието има шалове с които да се покрие всеки, който не носи. 

Отива ми, нали :)
Уникалния купол на Селимие джамия
Култът към Лалето е във всеки детайл ...
Височината е фрапираща ...
Забравих да спомена как една „търговка” пред джамията, усещайки нашето невежество и объркване, ни продаде 2 наилонови пликчета за 2 лири, а дори искаше и за 2 евро. Аз помислих, че задължително се купуват при влизането в джамия, но после разбрах, че просто тези търговци спекулират с незнанието на хората. Да, определено ти вършат работа, за да не си оставяш обувките, а да ги носиш със себе си, защото както знаете, в джамия не се влиза с обувки, но пък и не може 2 пликчета да струват 2 лири, нали ? Затова, посещавайки джамия си носете пликче в чантата. Джамията е огромна и веднага се замисляш, как ли е построено това чудо на архитектурата преди 500 години, когато не е имало нито техника, нито каквото и да било. Цялата е постлана с персийски килими, хладна и уютна ... невероятно усещане. Мислех, че пеенето на Имама ще ме дразни докато сме в Турция, но не, точно обратното – създава уникална атмосфера и чуство, че наистина си в Ориента. Това, което също ми направи силно впечатление беше, че на влизане в джамиите има невероятни чешми и пред всички има седалки, а мъжете сядаха и започваше едно невероятно миене – сваляха си чорапите, миеха си краката, после лицето, ушите, врата и зъбите дори. След това се обуваха и влизаха в джамията. По-късно в Истанбул, от нашата прекрасна екскурзоводка Сервет, разбрахме, че това е част от ритуала предшестващ молитвата. Всеки мъж трябва старателно да измие всички открити части на тялото преди да влезне да се моли. Мият се и краката, защото едно време, всички са ходели боси и краката се считат за открита част на тялото. 

Чешмата за ритуалното измиване в двора на Селимие джамия
 След като разгледахме прекрасната Селимие, беше дошло време да тръгваме към Истанбул.
Невероятен път ... прав, идеален, красив. Много силно впечатление ми направиха 3 неща:
1. За цялото ни пребиваване не видях една дупка, една кръпка, един лош асфалт.
2. Всичко край пътя беше насадено с цветя и дръвчета, които забележете се поливаха.
3. Всяко парче земя до където ти стига погледа беше обработено. Пустеещо място така и не видях.
Магистралата Одрин - Истанбул ... красива, а нощем и осветена

Истанбул е огромен град. Всякакви представи за „голям” град са просто излюзия, след като се сблъскаш с действителността. Истанбул се простира на около 170 км дължина и около 50 км ширина. Разположен е на 7 хълма над Босфора и се простира на 2 континента – Европа и Азия. Населението е между 12 и 16 милиона души.
Автобусът влиза в града, който има своеобразни 3 ареала. Най-външния, който първи виждаме се отличава с изключително ново строителство, ниски и много шарени сгради и къщи. Преобладават затворените комплекси с няколко десетки къщички. В дясно от нас остава Мраморно море. 

Мраморно море и първите квартали на Истанбул

Това е и районът, ударен най-силно от земетресението през 1999 г. при което загиват близо      20 000 души. До скоро, в този район е било забранено да се строи, но след приемането на нов закон за строителството, тук изникват множество китни и красиви къщи и квартали. Пак в дясно от нас се вижда и голямото лиманено езеро. 

Лиманеното езеро
 Навлизаме вече във втория ареал на града. Тук вече сградите са доста по-високи и доста по-близо една до друга. Строителството в Истанбул, особено в най-вътрешната му и стара част е много неорганизирано и зле застроено. Имаш чуството, че е застроен всеки сантиметър, а уличките са тесни и стръмни.
В ляво от нас, екскурзоводката ни показва най-новия търговски център „Форум Истанбул”, в който е и едно от най-атрактивните места в Истанбул – Аквариума „Тюркуазо”. Знам, че ще го посетя, дори и да не е включен в програмата, както и направих по-късно. Другото, което ни прави силно впечатление е множеството джамии и джамийки, които са като гъби сред сградите ... имаш чуството, че са стотици. По-късно разбрахме, че в града има над 3500 джамии. И знамето ... турското знаме е навсякъде. 


Вее се на всяко по-издигнато място, на всеки рейс, на всяка лодка, на всяка сграда. Уникален патриотизъм бих казала.
Най-после, след като оставихме част от групата в други 2 хотела, автобусът спря пред нашия хотел „Гранд Вашингтон” в квартал Лалели. 

Хотел "Гранд Вашингтон", кв. Лалели

Признах нашия шофьор Киро, за абсолютен професионалист, защото да караш в Истанбул и то автобус си е направо майсторлък. Настанихме се веднага, тъй като за разлика от повечето групи, пристигнахме следобяд и не се наложи да чакаме. Стаята ни беше с направо сакрален номер 1313. Това леко ме притесни в началото, но после дори не обръщах внимание на култовия номер. Беше много малка и с доста лош изглед. 

Стая 1313 :)))

Другата част на стаята
"Панорамата"

Всъщност такъв изобщо нямаше – гледахме към прозорците на съседите, които бяха буквално на 2 метра. Следващия път ще поискам стая към улицата ако е възможно. Иначе беше чисто и уютно. И най-важното – имаше безжичен интернет. Климатикът работеше, телевизорът също. Нямам никакви оплаквания освен за „панорамата” от прозореца. Още в автобусът обаче ни предупредиха, в никакъв случай да не пием вода от чешмата. Открай време Истанбул има голям проблем с водата и всички хотели се захранват от цистерни в огромни резервоари. Установихме, че всичката минерална вода, която се продава е много хубава. Вкусът й е като на „Горна баня” и това много ни радваше.
Тази вечер беше свободна и разбира се веднага излезнахме да разгледаме поне около хотела. Атмосферата беше уникална. Хора, хора, хора, всеки тича на някъде,


други бутат колички ... едни с плодове, на които дори черешите се редят една по една в касетките, други с ядки, трети с риба, която пържат пред теб – лудница, гюрлотия, шарения, феерия от цветове, светлини, витрини ... просто не знам как да го опиша. 
Количките ... те са навсякъде

Магазините са с огромни витрини от първия почти до последния етаж. Толкова манекени, дрехи, обувки не бях виждала през живота си. 


Както вървяхме и се чудехме какво да хапнем излезнахме на джамията Лалели, а в същия момент запя и Имамът. Слънцето вече залязваше и атмосферата беше приказна. Толкова се радвах, че сбъдвам мечтата си. Прибрахме се уморени и удовлетворени от първите впечатления за Турция.

Ден втори - 28.06.2010 г.

Днес програмата беше доста натоварена, но не се оплаквам, а дори напротив. Исках да видя всичко, но това е абсолютно невъзможно.
Слезнахме да закусим. Само бях слушала за обслужването и блок масите в Турция, но сега го видях с очите си. Толкова много видове храна, само за една закуска. Направо не знаеш от кое да си вземеш, а няма как от всичко ... все пак не сме някакви мехове.
След закуската автобусът ни взе и ни откара на пристанището. Предстоеше вълнуващата разходка с корабче по Босфора.


Босфорa Bosphorus е мястото, където двата континента – Европа и Азия намират своята допирна точка. Това е протокът, свързващ Мраморно и Черно море, като успоредно с това той е „паралелът”, който отделя европейската част на Турция - Румелия от азиатската - Анадола. Името на протока Босфора крие своя корен от гръцкото наименование Βόσπορος, което в буквален превод звучи като „минаването на вола“. За жителите на Истанбул Босфора съществува с името „Боаз“.
Древните гърци наричали Босфора с наименованието Керченски пролив. Икономическата важност на Босфора се базира на това, че той осигурява достъп до Средиземно море и световните океани, както и до големи части на Русия, Украйна, Закавказието и югоизточна Европа. Основно звено в експорта през Босфора е отредено на нефта, който се пренася в посока от Русия и Каспийския регион.
Важен е транспортът и на селскостопанските и промишлени стоки. От векове насам Босфорът е едно от основните и възлови места за пътнически международен превоз и търговия.
Самият пролив Босфор се е образувал едва преди 7 500 години, което е научно обосновано. Първоначално нивата на водата в Черно и Средиземно море са доста по-ниски. В края на последния ледников период, в резултат на топенето на големи ледени маси, водното равнище стремглаво се повишава и мощният поток вода за няколко дни си пробива път. Тези данни са на база иследвания на дънният релеф на Босфора. Две течения преминават през Босфора. Повърхностното тече от Черно към Мраморно море, а дълбочинно тече в посока към Черно море.
Днес бреговата ивица на Босфора е с дължина около 30 километра. В северната си част проливът достига до максимална ширина от 3 700 метра, а в по-малката си част между крепостите Анадолухисаръ и Румелихисаръ Босфорът е широк около 750 метра. Средната дълбочина на Босфора в централната му част варира от 36 до 124 метра.
Нямам думи да опиша всичката красота на това невероятно място – Босфора. Качихме се от пристанището Еминьоню, откъдето по принцип тръгват всички корабчета. Още на тръгване има един фонтан във водата, който е емблематичен, а вечер свети с различни цветове.


Първоначално гледката не е много хубава, предвид, че отвсякъде се виждат водни кранове и траулери, но след като минахме под моста Галата, гледката вече е уникална.

В ляво е моста Галата в началото, на който се вижда Йени Джамия
Моста Галата

На брега, срещу моста Галата е разположена четвъртата по големина джамия на Истанбул. Разположената в най-оживения район джамия, е най-посещаваната в Истанбул. Първоначално е била наречена "Йени Валиде Джами",а по-късно става известна само като "Йени джами".

Йени Джамия

Обиколката започва с разглеждане на Европейската част на Истнабул, а после и Азиатската. Наближаваме уникално пристанище с десетки фрегати. Гледката е очарователна и сякаш не си в Истанбул, а във Венеция.


След минути вече наближаваме един от най-красивите дворци на турските султани, който наричат „Малкия Версай”, а именно Долмабахче.

Дворецът "Долмабахче"

За съжаление го видяхме само отвън, поради малкото желаещи да го посетим, но той остава за следващия път, който надявам се да е много скоро.

































Въпреки, че не сме го посетили, ето малко интересна информация, за този уникален за времето си и сега дворец. 


Дворецът Долмабахче е строен между 1843 и 1856 г. по нареждане на 31-ия султан на Османската империя Абдулмеджид. Построяването е коствало на империята 5 милиона златни турски лири или за да си го представите по-добре - 35 тона злато. Дизайнът е по западен образец и включва елементи от барок, рококо и неокласицизъм, преплетени с традиционното османско изкуство и култура за създаването на нова, уникална комбинация. По отношение на функционалността обаче той е построен така, че да следва традициите на класическия дворцов живот в Османската империя, както и да носи чертите на традиционната турска къща. Той е най-големият дворец в Турция, като площ на сградите му - 15 000 кв. м. В Долмабахче има 285 стаи, 44 зали, 68 бани и 6 хамама.
Мястото, на което е разположен дворецът, първоначално било залив на Босфора, който бил запълнен постепенно през XVIII век, за да бъде превърнат в градина. Тя била особено харесвана от султаните. От тук идва и името на двореца - dolma означава "запълнен", a bahce - "градина".
Долмабахче е бил дом на шестима султани от 1858 г. до 1924 г. когато халифатът е отменен, а Турция става република. Последният султан, обитавал двореца, е Халиф Абдулмеджид Ефенди. Със закон от 3 март 1924 г. Долмабахче става държавна собственост. Създателят на модерна Турция - Мустафа Кемал Ататюрк използвал двореца за лятна резиденция и създава някои от най-важните закони на новата страна в него. Той прекарва последните дни от живота си там, където и умира през 1938 г.
Забележително е техническото обзавеждане, изключително модерно за времето си : газово осветление, тоалетни с течаща вода, централно отопление и асансьор. Обзавеждането е внесено от Великобритания. Таваните са пищно украсени със злато. Използвани са 14 тона злато и 40 тона сребро. При обзавеждането му не е използвано стъкло, а само кристал. В централната зала се намира най-големият полилей в света със 750 крушки и тегло близо 5 тона, подарък от кралица Виктория.

Долмабахче - Кристалния полилей от Кралица Виктория

Дворецът притежава и най-голямата сбирка в света от кристални свещници от Бохемия и Бакара. Едно от стълбищата също е от кристал. 

Долмабахче - Кристалното стълбище

След като отминаваме красивия дворец, се задава хотел „Four Seasons”, който се помещава в дворец, строен през 19-ти век. Това е един от най-скъпите хотели в Истанбул. Състои се от нова и стара част, като апартаментите в старата част на хотела са много по-скъпи, а президентския апартамент, в който отсядат само много високопоставени гости се отдава за около 100 000 турски лири на вечер.
Веднага след него е Дворецът Чъраган или Чъраган Палас - Кемпински. 

Дворецът "Чъраган"



Това е  старинен османски дворец, който е един от най-скъпите хотели в Турция, където се организират важни международни срещи на високо равнище, а богатите и знатни турци го наемат за сватби и сюнети.
Следва квартал Ортакьой, който е любим за разходки особено в празничните дни за жителите на Истанбул. Той е доказателство за религиозна толерантност, тъй като в близост една от друга са разположени джамията „Ортакьой”, църквата "Окаса" и синагогата "Ехайма". Джамията „Ортакьой” е на самия бряг. Тя е малка, но много красива. Построена е през 1855 г. от падишах Адбул Меджит. Проектът е на архитект Никогос Байлян. Джамията е била силно посещавана от султаните,живеещи тогава в двореца "Бейлербей", които идвали от другия бряг специално за да извършат намаз. Близо до джамията се забелязват развалините на дворец, построен през 1875 г. от султан Абдул Азис, в чест на дъщеря му Есма Султан. 

Джамията "Ортакьой"

След минути, пред нас се извисява още една от големите забележителностите на Истанбул – първия от мостовете над Босфора свързващи Европейската и Азиатската част.

Мостът "Ататюрк"

Мостът Ататюрк, мостът Боазичи или както често го наричат „Мостът на проливите” е построен по английски проект, осъществен от англо-германски консорциум . Това е един от най-големите мостове в света, дълъг 1074м, а с подстъпите почти километър и половина. Опорите му са високи 165 метра. Височината на моста над пролива е 64 метра. Колите се движат в шест реда. Преди построяването му прехвърлянето на колите ставало с ферибот и се изисквало дълго чакане.

Веднага след моста, започва поредицата на едни от най-скъпите нощни заведения на Истанбул, 3 дискотеки, последната от които е изградена върху изкуствен остров край брега на Европейската част на Босфора и е собственост на футболния клуб Галата Сарай.

Точно след моста е първата дискотека
Дискотека номер 2
Изкуствения остров собственост на ФК "Бешикташ"

Преди да стигнем крепостта Румели Хисар, минаваме през няколко Истанбулски квартала с невероятни къщи, къщички, мини блокчета и хотели. Малки пристанища осеяни с десетки лодки, симпатични крайбрежни алеи и много, много зеленина.


Накрая пред нас се показва една от кулите на Румели Хисар - eдна от малкото изцяло запазени крепости с крепостни стени. 

Крепостта "Румели Хисар"


През 1452 г. Султан Мехмед II издигнал тази крепост в най-тясната част на пролива. Над 10 000 роби, в течение на четири месеца, се трудили над изграждането на крепостта. Стражевите кули са общо 16 на брой - 3 високи и 13 ниски кули, които ограждат отбранителното съоръжение.

Почти веднага след като свършват крепостните стени пред нас се извисява и втория мост над Босфора. 

Втория мост над Босфора "Фатих Султан Мехмед"

Вторият мост над Босфора е кръстен на името на султан Мехмед Фатих Завоевател или Фатих Султан Мехмед. По своята същност той е висящ, като е разположен на 5 километра от Моста Боазичи. Тази втора конструкция над Босфора е построена от японски инженери, архитекти и специалисти, като крайният проект възлиза на сумата от около 130 милиона долара. Мостът Фатих Султан Мехмед е окончателно завършен и пуснат в експлоатация през 1988 година. Дължината му достига до 1090 метра. Днес е завършен и проектът за трети мост на Босфора, а отделно се проектира и тунел под самия пролив.
Почти под моста, корабчето ни обръща и поемаме обратно, но сега ще се насладим на красотата на отсрещния бряг, който се простира на континента Азия. Тук туристическите забележителности са по-малко, но за сметка на това се насладихме на невероятните къщи, и стари и нови, които са най-скъпите в Истанбул и цените им достигат до 200 млн. евро. 

Това е най-старата къща на Босфора, но в момента я реставрират
Дворецът Кючуксу
Къщата от сериала "Перла"

Тази е любимата ми ...
Дори има гараж за яхтичката ...

Почти до моста Ататюрк се намира Бейлербей Палас ... лятна резиденция на много султани в миналото. В него са отсядали много високопоставени гости от цял свят, между които крал Едуард VIII, австрийски император Франц Йосиф, императрица Евгения, съпруга на Наполеон, Шах Настрадин и много други. Зад двореца има цветни градини, в които се отглеждат Магнолии и голям плувен басейн.

Дворецът "Бейлербей"


Разходката по Босфора беше едно от най-прекрасните преживявания в Истанбул. Препоръчвам я горещо на всеки, който по една или друга причина се озове в този невероятен град. Зареди ни столкова хубави емоции, които ще останат в сърцето ми завинаги.



Слизайки от корабчето ни пресреща продавач на сусамени гевреци, който ги носи на главата си на голяма дървена дъска. Гевреците са подредени шахматно, като кула на поне 20 реда. Напълни ми душата този човечец, който дори ги носи без да ги държи, а като искате да си купите, прикляква и вие си взимате геврека от най-горния ред.

Тук ги е хванал леко, но иначе ги носи само на глава, без да ги придържа :)

Отправяме се към може би най-известната джамия в Турция – „Синята джамия” или „Султан Ахмед”. Тя е уникална с това, че е първата джамия в Турция, а може би и в света с шест минарета.

Синята джамия или Султан Ахмед

Легендата за това е доста интересна. Построена е по искане на султан Ахмед I, който е заповядал на архитекта да я направи с осем минарета от чисто злато. Но той я направил с шест минарета. Оправданието му било, че е станало недоразумение, защото на турски алтън е злато, а алтъ шест. Но благодарение на тази грешка е била построена една наистина уникална джамия, нямаща равна на себе си по пищност в тогавашния свят. Султанът толкова я харесал, че простил на архитекта за неволната грешка. Тя е известна повече като "Синята джамия", което се дължи на плочките, с които е облицована. Градежът и е взаимстван от църквата "Света София". Освен като известна туристическа дестинация, тя е действащ молитвен дом. Има отделни места за жените и мъжете, което е характерно за мюсюлманския свят. За разлика от джамията в Одрин, в тази джамия жените могат да влезнат без да покриват косата си, но ако сте с голи рамене, задължително трябва да си вземете парче плат на входа за да се наметнете. Мъжете и жените, които са с ¾ или с къси панталони, трябва задължително да се покрият с парче плат, което да завържат като пола. Не знам защо, но и тук както и в първата джамия, която посетихме в Одрин, аз се чуствах страхотно. Пространството е огромно и същевременно много, много уютно. Чуствах някакъв особен мир. Бяхме улучили Петъчната молитва, която е най-голяма за мюсюлманите. Направи ми впечатление как освен множеството туристи, тук имаше и местни хора, тийнейджъри и ученици, които просто си седяха на земята и или си говореха или си четяха нещо. С много приятни чуства съм от посещенията ни в джамиите.


Логично беше след „Синята джамия” да посетим и не по-малко известната „Света София”, но за съжаление, почти никой от групата не изяви желание и тръгнахме към Хиподрума, който е разположен между “Света София” и Синята Джамия и се явява душата на туризма в Истанбул.

Зад мен е Света София

Само искам да вметна, че тук за първи път се пазарих и бях изключително горда от успешната сделка и много ценната придобивка, а именно един страхотен гид на Истанбул. Цената му беше 37 лири, аз успях да го спазаря за 10, а освен него получих и подарък – 10 картички със снимки на Света София, Синята джамия и гледки от Истанбул. Да се върнем все пак на Хиподрума ...
Историческите паметници, построени на този площад, са едни от най-важните забележителности на града. Строежът на Хиподрума започнал веднага след превземането на града от Римляните ( 203г. ) при управлението на император Септимий Север. Завършен е в деня , в който император Константин Велики с тържествена церемония обявил Константинопол за втора столица на Римската империя на 11 май 330 г. Познат е още като “Площада на конете”, защото след завладяването на Константинопол той е използван главно за конни надбягвания.
Двата обелиска по средата на които е Змийската колона
На “Хиподрума” са разположени много значими със своята история забележителности: Египетския обелиск, Колоната на Константин, Змиевидната колона и Фонтанът на Кайзера, известен още и като Фонтанът на Вилхелм ІІ.

Египетския обелиск
Ние пред Египетския обелиск
Египетския обелиск или Обелискът на Теодосий се явява най-древният паметник както на Хиподрума, така и на Истанбул. Обелискът е издигнат през ХV в. от Фараон ІІІ в чест на победата в Месопотамия. По заповед на Византийския император Теодосий І, Обелискът е пренесен през 390 г. от Египетския храм на Аполон гр. Карнак, обл. Луксор .
При построяването му е използван розов Асуански гранит. Тежи около 300 т. Първоначалната му височина била 32,5 м., но при пренасянето част от него била счупена. Сегашната му височина е 20 м. Върху Обелиска са изписани Египетски йероглифи, оповестяващи героизма на фараон Тутмос. В най-горната му част са изобразени бог Амон Ра и фараонът, хванати за ръце. Разположеният над тях сокол на име Хорус символизира началото на йероглифа. Някои от човешките фигури са пострадали, а част от буквите са издълбани по средата. В най-долната част на Обелиска в Истанбул е разположен пиедестал от 389 г. , на който са изобразени детайли от Хиподрума: императорската ложа, строителството на обелиска, девойките, танцуващи преди състезания, императорът, получаващ подаръци и др.
В центъра на Хиподрума в Истанбул се издига друг Обелиск – този на Константин, наречен още Плетена каменна колона. Построена е през Х в. по заповед на император Константин Порфироген и е посветена на дядо му Василий І. Висока е 32 м. Оригиналните медни покрития са били снети при латинско нашествие през ХІІІ в. и използвани при сечене на монети.

В ляво на снимката е Змийската колона, а в дясно Колоната на Константин
Змийската колона в Истанбул е втората древна колона на Хиподрума. През 326 г. е пренесена по заповед на император Константин Велики от храма на Аполон в Делфи - Гърция. Тя символизира победата на гръцките градове-държави над персите при Палатея. Легенда гласи, че телата на трите преплетени змии били направени от щитовете на персийските войници загинали в битките.
Последната и най-нова постройка на Ат Мегдана в Истанбул се явява Немския фонтан, построен през 1898 г. Немският император Вилхелм ІІ, по време на второто си пътешествие в Изтока, е останал силно впечатлен от гостоприемството на Истанбул. Връщайки се в родината си , изготвил проекта на този изящен фонтан и го изпратил като подарък на Истанбул. Фонтана е много красив, а интересното при него е, че вътрешността на купола е от злато.

Немския фонтан подарък от Вилхелм II
Куполът от вътре е от златни плочки
Вече минава обяд, жегата се усеща с пълна сила, но ние поемаме към уникалния във всяко едно отношение султански дворец „Топкапъ”.

Султанския дворец Топкапъ
Дворецът Топкапъ, Topkapi Palace или Топкапъ Сарай е един от фундаменталните за турската история палати, които са били седалище на администрацията на Османската империя. Този възхитителен дворцов комплекс е построен на нос Сералио, което е източният край на Стария Истанбул. Разположен между Златния рог и Мраморно море от Топкапъ се открива удивителна гледка към Босфора. Дворецът има цели три врати: Баб-ъ Хюмаюн, Баб-юс Селям и Бабю-с Саде - главна врата, 4 двора, харем, голяма градина - Гюлхане и други градини. Днес в него се влиза през средната порта, която отвежда към втория двор, където някога се е събирал Държавният съвет начело с Великия Везир. Трите страни на двореца Топкапъ са заобиколени от морските води. Към морето са изградени дворцови стени, а на сушата обсадни стени, дълги 1400 метра, наречени "Сур-и Султани". Построен на площ от 700 000 кв. м, дворецът се състои от три основни части - бирун, ендерун и харем. Проектите на двореца Топкапъ са заимствани от двореца в Едирне, построен от бащата на Фатих султан Мехмет, Мехмет II на брега на река Тунджа. Строителството на палата започва през 1460 г. от завоевателя на Истанбул султан Мехмет II и е служил за резиденция на турските султани и приближените му до средата на XIX в. Фатих построява най-напред "Чиниената резиденция", а в последствие дворецът и го нарича "Сарай-и Джедит" (нов дворец). Едва през 19 в. го наричат с името, с което е известен днес. Издигнат върху възлово византийско укрепление Топканъ е измайсторен върху камъните и колоните, останали от двореца. В най-силните години на Османската империя, само в кухнята на двореца са работили повече от 1500 души. Готвили са се по 60 ястия на ден, а което не е могло да бъде изядено, се е раздавало безплатно на бедните в специална кухня. От кухненските документи научаваме, че за една година са се консумирали около 20 хил. овце, 15 хил. телета, 30 хил. кокошки и няколко тона плодове и зеленчуци.
Входа за двореца е 20 турски лири, а опашките пред касите са километрични. Багажа се проверява на влизане от съображения за сигурност. Още в първия двор, където всъщност се влиза безпатно, бях изумена от невероятното множество туристи – имахме чуството, че целия свят се е изсипал да разглежда двореца в този ден. Интерестното беше, че всеки екскурзовод държи нещо, я чадър с номер, я стоп палка, я показалка с вързано шалче накрая, за да не се загуби групата. Някои от групите дори имаха стикери с номера на групата по дрехите си.

Нашата страхотна екскурзоводка Сервет с показалката и шалчето :)
След като нашата мила екскурзоводка от Истанбул – Сервет, ни показа някои от по-големите забележителности на двореца и ни разказа доста интересни неща, ни остави да доразгледаме сами.

Изглед към Босфора от първия двор на Топкапъ


Църквата Света Ирина в първия двор на двореца Топкапъ
В тази част на двореца са били обрязвани малките принцове
Панорамата към Босфора е приказна

Дворецът е огромен и може би е нужен поне половин ден, за да бъде разгледан целия от край до край, но предвид вече налегналата ни умора и голямата жега, разгледахме набързо. За съжаление, в някои от залите с експонати, не беше разрешено да се снима, но видяхме уникални предмети. В една от залите са изложени пръчката на Мойсей, с която е разделил морето на две, за да преминат израилтяните и да избягат от Египет. Стъпката на пророка Мохамед, чалмата на Йосиф и нещо като тенджера, в която си приготвял храна Авраам.

В ляво е тенджерата на Авраам, отпред е чалмата на пророка Мохамед

Сред забележителностите е и кинжалът, който е бил предназначен за подарък на персийския шах Надир, но той умира преди да го получи и подаръкът бива върнат обратно. Той е с дължина 35 см, инкрустиран с диаманти и изумруди.

Кинжалът за шах Надир
За диаманта „Кашъкчъ” във форма на лъжица пък, се носят две легенди:
Първата, вероятна легенда, гласи, че бил намерен в купчина боклук от беден моряк, който го продал на майстор-златар на пазара в замяна на 3 лъжици. Това обяснява името на диаманта “kasikci”, което на турски означава “майстор на лъжици”, въпреки, че и по своята форма диамантът наподобява лъжица.

Лъжичния диамант
Според друга версия, която определено е по-достоверна, един френски офицер на име Пиго купил диаманта през 1774 г. от Махараджата на Мадрас и го занесал във Франция. Камъкът няколко пъти сменял собственика си и накрая бил даден на търг, в който както се смята участвал и самия Джакомо Казанова, и бил откупен от майката на Наполеон, която обаче трябвало да го продаде, в опитите си да спаси сина си от изгнание. Тогава срещу 150 000 златни жълтици камъкът станал притежание на управителя Тепеделенли Али Паша, който го съхранил в личното си съкровище.
Когато управителят бил обвинен в предателство и разжалван от Махмуд II, диамантът станал част от Османската съкровищница. По всичко личи, че това е диамантът Иикот, всички следи, от който се губят, но за който се знае, че също е бил 86 карата. Сред множеството забележителни предмети се нареждат и великолепният Трон на Надир, церемониялният трон, а Харемът и Императорската зала сякаш съхраняват духа на времето и своите обитатели.

Церемониалния трон
Трона на шах Надир

Групата вече се е раздели, всеки е поел незнайно накъде, а ние двамата с Цецко, решаваме да се приберем пеша до хотела, като се отбием в небезизвестния Капълъ чарши. За мое огромно разочарование, батерията на апарата ми тотално отказа и от това емблематично за Истанбул място, имам само 2 снимки от телефона. Иначе пазарът е невероятен и просто пълни очите с пъстрота, богатство и непрекъснати тълпи от народ.

Първите структури на пазара, бедестените Кевахир и Сандал, датират от 1460-61 г. С течение на годините, улици от магазини са се добавяли към пазара, който е бил покрит по-късно, от където произлиза и името му. Пазарът е преживял няколко земетресения и пожари, като дървените постройки са заменени със зидани такива. След голямото земетресение през 1894 г., комплексът е планиран отново, като някои от сградите остават извън него. Днес той заема площ от 30.7 хектара и се състои от 61 улици, 2 безистена, 13 хана и около 3000 магазина. Има 18 порти. Има истинска опасност човек да се изгуби на това място. Ако не го направите то поне е сигурно че ще купите нещо. Трудно е човек да устои на офертите, поздравите на български и намаленията на комшиите от Турция. Тук пазаренето ми обаче удари на камък. Цените са доста високи и рядко правят големи отстъпки.

Исках този чайник, но 100 лири ми бяха твърде много :(
Прибираме се уморени в хотела, но изпълнени с толкова емоции, че дори не намирам думи да го опиша. Още е рано, едва 18.00 часа. След малка почивка и хубава баня решаваме да вечеряме на Златния рог, по препоръка на моята добра приятелка и колежка Айлин. Излезнахме на близкия булевард Орду, за да вземем уникалния трамвай 38, който минава почти през цялата европейска част на Истанбул. Системата за таксуване е невероятно уредена. Зад всяка спирка се продават жетони за трамвая, които са на цена 1.50 турски лири. Без жетон, няма как да стъпите на спирката, тъй като трябва да пуснете жетона, за да се отвори пропусквателното устройство, което е като на нашето метро. Няма контрольори, няма билети, които да се дупчат ... красота. Мотрисите са модерни, безшумни и минават на всеки 5 минути.

Трамвай 38
Просто съм очарована. Качихме се и след около десетина минути бяхме в края на моста Галата. Трябваше да слезнем в началото, но след кратък разговор с Айлин, разбрахме, че всъщност мястото, където искаме да хапнем е от другата страна и трябва да се върнем. Всъщност доста добре се получи, защото разгледахме един малък рибен пазар, а после минахме по моста Галата, по-скоро под моста, който е осеян с множество ресторанти и барове с жива музика, а почти пред всяко разгаряха въглени, за предлаганите вътре наргилета. Някои заведения бяха с тези страхотни фотьоили пълни с пясък, на които сядаш на земята и се размазваш. След няколко снимки от моста, стигаме до невероятните лодки, на които се приготвя прясна риба буквално пред теб.

Рибните лодки на Златния рог

Рибните хамбургери не са нищо особено на пръв поглед, но ми се сториха невероятно вкусни. Голямо парче хляб като франзела, срязано по средата и вътре риба, зелена салата и лук. Струват 4 лири, което си е направо без пари. Хапва се на едни миниатюрни масички и столчета. След като се нахранихме, решихме да се приберем пеша. Няма как да се загуби човек, когато върви покрай трамвайната линия. Изобщо не съжалявахме за това си решение. Нощем Истанбул е също толкова красив и магнетичен както и през деня, с тази разлика, че е много по-спокойно и най-вече хладно. От един пешеходен мост над булеварда видяхме и 2 ферибота.


Стана ми странно, защо след като има 2 моста, хората ползват ферибот, но после разбрахме, че доста често с ферибот е много по-бързо отколкото да попаднеш в задръстване на моста. Спряхме пред витрините и на една ... дори не знам как да я нарека, може би турска сладкарница. Не се сдържах и извадих апарата, но после решихме да изядем по нещо сладко и то нещо, което не сме яли никога преди .... навито на руло „нещо”, а вътре с ядки. Оказа се, че това е някаква кафява, фина халва с ядки ... направо божествено, предвид, че не съм много по сладкото. Попитах дали мога да направя няколко снимки и вътре, а всички с усмивка ми казаха, че няма проблем.

Турска сладкарница

Зад една завеса излезна може би собственика и понеже Цеци беше вече излезнал, ми предложи да ме снима на фона на лакомствата. Разбира се, съгласих се на драго сърце, а като попитах ОК ли е снимката, той усмихнат ми каза „Шукар мадам”. Озовахме се на нещо като улица на занаятите. Невероятни магазинчета за сувенири, ръчно рисуван порцелан и фаянс, магазини за халва и локум, ресторантчета, в които пред теб точат разни тестени неща, магазини за ръчно тъкани килими, магазини за ръчно шити дрехи и кафтани – просто не мога да изброя всичко.


И така без да усетим стигнахме площада пред Синята джамия. Фонтанът беше невероятно красив сменяйки цветовете си. Седнахме на една пейка и доволно зареяхме поглед в цялата заобикаляща ни красота. Вълшебен град е Истанбул.


Лека полека стигнахме до хотела. Цецко беше много уморен, а аз можех да извървя още толкова. Дълго не можех да заспя, превъзбудена от всичко видяно през този ден, а то никак не беше малко.


Ден трети – 29.05.2010 г.
 
Днес половинката реши, че ще гледа квалификациите и аз имах цял един ден само за мен. Постоях в стаята до около 10.00 часа и след това реших, да си направя една разходка до един от най-новите и големи МОЛ-ове – "Форум Истанбул", но не заради самия МОЛ, а заради Аквариума „Тюркоазо”, за който бях чела в интернет още преди заминаването ни.
Слезнах по улицата до булевард Орду и тръгнах пеша към следващата спирка на трамвая, за да си купя жетони. На павилиона, купувайки жетоните се заговорихме с момчето, на коя спирка да слезна за „Форум”. Тогава за пореден път си пролича любезността и прекрасното отношение на турците към всеки турист. Не знам защо бях останала с впечатление, че до „Форум” се стига с трамвая, но момчето ми обясни най-подробно, че до там се стига с метрото, от къде да го хвана, на коя спирка да слезна, от къде да си купя жетон – всичко. Препоръча ми да си купя и карта на Истанбул за всеки случай, която в последствие ми свърши страхотна работа, дори при писането и на пътеписа. Накрая извади лист и написа това, което ми е обяснил, в случай, че се объркам. Невероятен жест, а листчето още си го пазя.
За всички, които обикновено отсядат в „Лалели” ще напиша маршрута, по който може сами да стигнат до „Форум Истанбул”. Надявам се да е полезно. Излизате на булевард Орду и тръгвате пеша, надолу по булеварда, не в посока Синята джамия, а обратно към булевард Ататюрк. Щом стигнете спирка Аксарай, а ще я познаете по огромното кръстовище с надлези и подлези, пресичате пак направо и продължавате само направо /предполагам, че няма да се объркате, защото тълпата в двете посоки към метрото ще ви води/. Върви се около 200 метра където е и първата спирка на метрото „Аксарай”. Жетони можете да си купите от апаратите поставени на входа. Цената им е като на трамвайните – 1.50 лири. Качвате се и слизате на спирка „Карталтепе”. Пада се петата ако не броите Аксарай. Щом се качите горе, излизате директно на „Форум Истанбул”.
И така много горда от себе си, че можах да се се справя и да достигна целта си безпроблемно в един космополитен град, в който стъпвах за първи път, вече бях пред огромния търговски център.

"Форум Истанбул"
Сладоледаджинийца с фонтани от шоколад

Пред него, в полукръг, като своеобразен площад са разположения кафенета и ресторанти, а в средата пред тях има сцена и младежи свирят и пеят на живо. Много е приятно и реших първо да изпия едно любимо турско кафе, преди да поема из дебрите на „Форум”. Кафето беше уникално, поднесено с чаша вода и шоколадов бонбон.


Предварително ще ви попитат с колко захар го предпочитате, защото се слага докато се вари. Не взимат парите като ви донесат поръчката, а едва след като изконсумирате всичко. Много любезни и усмихнати – това мога да кажа за целия обслужващ персонал по време на пребиваването ни в Истанбул.
Вече съм готова и влизам в мола. Той е огромен, просторен, светъл. Присъстват всички световни марки. Цените са горе долу като в България – няма особена разлика. След като поразгледах, а времето доста напредваше и прецених, че ми е достатъчно, започнах да търся Аквариума. Като не успях сама, попитах момичето на Информацията. Естествено усмихната ме упъти. Е, подминах входа без да искам, но пък видях, че на територията на мола са разполжени огромни магазини като ИКЕА, Практикер и други, които за съжаление нямах време да видя.
Запътих се към Аквариума. Билета струва 25 лири. На влизане ще ви направят снимка пред едно синьо платно. В горния му край има играчка акула. Вие трябва да я погледнете със страх, защото после на излизане ще ви дадат снимка, която е монтаж с истинска акула и много други водни обитатели на аквариума. Аз обаче така се разсмях, че на снимката съм излезнала сякаш се подигравам на акулата.


Снимката е голяма в специална папка от Аквариума и струва 25 лири. Като подарък ви дават и снимка 9/16, но имате възможност да си закупите само малката, но не помня колко лири беше. Разбира се, че може да не купите и никоя, но аз просто не устоях въпреки високата цена.
В аквариума е приказно. Самите аквариуми са огромни и можете да наблюдавате рибите както от страни, така и от горе.

До аквариума със скатовете
Ако се вгледате, дъното е осеяно с калкани
Други са от земята до тавана почти.


Немо, Дори и цялата компания :)))
Братовчед на Октопода Пол

В едната част на най-огромния аквариум, който минава през целия „Тюркоазо” има седалки и водолаз, който е вътре в аквариума и дава уроци.


До колкото разбрах, всеки турист може да плува вътре сред акулите, но така и не попитах за цената. Най-прекрасното от всичко беше тунелът, дълъг към 50-60 метра, където рибите плуват около вас, над вас, а самия е аранжиран уникално.

Водния тунел
Усещането до теб да плува акула е невероятно :)
Правим "Здрасти" с водолаза
Има потънали кораби, подводни градове, а усещането над теб да минава двуметрова акула е уникално. От едната му страна има лента, която се движи бавно и можете само да се наслаждавате, без дори да ходите ... един вид като подвижен под. С 2 ръце препоръчвам да се види, особено ако сте с деца.
Вече беше 15.00 часа и бързах да се прибера, защото си мислех, че Цеци вече се е прибрал от пистата, но уви. За съжаление се прибра към 18.00 часа и много ме хвана яд, че вместо да седя в хотелската стая, не разгледах ИКЕА или пък да бях отишла отново на Капълъ Чаршия.
Вечерта имахме резервация за „Гар Мюзикхол”.


Много странно заведение – поне за мен. Представлява една сцена в полукръг и пред нея като лъчи ужасно дълги маси за по 50-60 човека. На всяка маса най-отпред има знаме на съответната държава, от която са посетителите. Куверта струваше 25 Евро и включваше предястие от национални ордьоври, пилешка пържола с гарнитура, 2 питиета по избор, като под питие се разбира една чаша алкохол или безалкохолно, десерт. Програмата включваше народни танци, като дори имаше и Дайчово хоро, 3 кючекини, джигити и една турска певица, която пееше на различни езици, включително е изпяла и българска песен, но не я доччакахме, защото бяхме много уморени и си тръгнахме по-рано. Лично на мен не ми хареса много самото заведение. Малко ми напомняше на ресторантска сватба, но това е мое мнение. Представях си я по-различно тази вечер но ....

Ден четвърти – 30.05.2010 г.
Днес е Рождения ми ден... Най-страхотния от всички рождени дни до сега.
Никога няма да го забравя – толкова емоции и сбъднати мечти ... дай Боже всеки му !!!
Станахме по-рано, защото трябваше да се качим в автобуса за пистата заедно с багажа. Нямах търпение да стигнем до пистата, която се намира в Азиатската част на Истанбул, на 60 км от нашия хотел. Автобусът потегли бавно и имах възможност да огледам всяко местенце по пътя ни. Мислено се сбогувах с Истанбул, защото на връщане щяхме да минем набързо по булевард Ататюрк и да поемем към България. Първо минахме по моста Галата и се отправихме към площад Таксим.

Площад "Таксим"
Паметника на Републиката

За съжаление не ни остана време да се разходим по булевард Истиклял, който остава за следващия път. Това не ми пречи обаче да вмъкна малко информация и снимки за един от най-известните булеварди в Истанбул.
По времето на Османската империя тук са се намирали много чужди посолства, а днес се намират някои консулства. Сградите от 19 век са в стил сецесион. На булеварда се намират такива важни сгради като гимназията "Галатасарай", хамамът "Галатасарай", "Пера Палас", в който се помещава един от най-старите хотели  в Истанбул. В дясно от гимназията, надолу води път към "Френската улица", също любимо място за разходка, а в близост е кварталът "Чукуркума", известен с антикварните си магазини.

Булевард "Истиклял"
По булевард "Истиклял" все още се виждат трамваите, които са превозвали хората и преди 90 години. На булеварда има много магазини, книжарници, закрит пазар и скрити ресторанти, които се намират на покривите на иначе старите сгради. Когато попаднеш там, пред теб се откриват Истанбул и  Босфора като на длан. Има също художествени галерии, кина, театри, библиотеки, кафенета, нощни клубове с жива музика и сладкарници.


Старите трамваи ...

От там се спуснахме покрай стадиона на футболния клуб Бешикташ,


Стадион Иньоню на ФК Бешикташ

после покрай Двореца Долмабахче, който също остава за следващото ни посещение.

Двореца "Долмабахче"

Стигаме моста Ататюрк. Невероятно усещане да преминеш над Босфора. по този огромен мост Не спрях да снимам, макар и през стъклото на автобуса.

Вече сме на друг континент ... Воала. Азия здравей !!! Тук не е застроено както в европейската част, но преобладават кмплексите с ужасно високи блокове – на по 10-15 етажа. След тях започват новите комплекси от затворен тип, в които ми се стори, че къщичките са стотици.


Един от новите кмплекси -Тузла, беше и генерален спонсор на Ф1.
Стигаме пистата, която е огромна. Тълпи народ се стичат отвсякъде. Атмосферата е невероятна. Имаш чуството, че целия свят се е събрал на едно място.
Разделяме се на няколко групички и поемаме към пистата. Правим си снимки с българското знаме разбира се.


Устроихме си лагер под стълбите на сянка по идея на запалените фенове, на които тази формула не им е първа. Дежурим при багажа на смени, за да може всички да разгледат фирмените павилиони и атракциите съпътстващи Ф1. За първи път видях например мобилна банка, с мини офис и банкомат. Добре, че се справям с английския, та прочетох за промоция на тениските от тима на BMW. Бях много щастлива, защото благодарение на тази промоция, намазах тениска и аз. Цените иначе бяха доста високи. Дамски потник на любимия ми отбор Макларън например струваше 60 евро.

Мобилната банка
Пред павилиона на Ферари
Наближава 13.00 часа, а жегата вече става страшна. Решаваме, че е време да влезнем на пистата.


Понеже Цецко е бил предишния ден, вече е избрал къде точно ще се позиционираме. Стигаме до там със специален автобус. Мястото, което сме избрали е пълно с българи.


Не се чуваше друга реч освен българска, което ме радваше много. Зад нас бяха тоалетните, което беше страхотно, защото често ни се налагаше да се мокрим от глава до пети. Самите тоалетни бяха чисти, модерни, парфюмирани, а консумативите – в изобилие.
Формулата започва ... Пред нас преминава платформата, на която са всички пилоти следвани от небезизвестния Сейфти кар. Едни приветстват публиката, а други дават интервюта, които се излъчват в целия свят.



Следва загряващата обиколка и .................. СТАРТ !!!
Стискам палци за любимците ми Джейсън Бътън и Луис Хамилтън, които са 3-ти и 4-ти.


След няколко обиколки, буквално срещу нас, състезанието напуска Ярно Трули.

Ярно Трули напуска състезанието
И изведнъж ....... ооооооо какъв прекрасен подарък ми правят пилотите на Ред Булл. След борба за 1-вото място се сблъскват и 1-ви и 2-ри стават пилотите на Макларън. Удържат челните позиции до края на състезанието ... Браво момчета !!!

Джейсън Бътън и Луис Хамилтън ... Браво момчета !!!
Тръгваме към автобуса изпълнени с хиляди емоции и адреналин на макс. Дори не си  и помислихме да сложим тапите за уши. Искахме да усетим това да бъдеш на живо, на Ф1 с пълна сила, до най-малкия детайл.
Тръгваме обратно към европейската част на Истанбул и малко преди моста Ататюрк рейса се развали. Няма да описвам колко комично ми изглеждаше всичко, докато другите се вайкаха, как ще отидат на работа на следващия ден.


Явно хората ме мислеха за ненормална, но на мен ми беше все едно – бях сбъднала 2 големи мечти, бях изпълнена с емоции и имах Рожден ден. Извадих кутия бонбони и почерпих всички за здраве. Зад нас, в гората – някаква местност, имаше турско джамбуре – скари, музика, игри на открито. Майтапехме се, че ако повредата е голяма, ще се включим в празненството.
Така прекарахме 4 часа на магистралата. Накрая дойде майстор от Истанбул и друг автобус. Оправиха нашия и благополучно към 22.00 часа поехме за България.
Спряхме в един мотел преди границата, за да си купят баклава и локум тези, които не го бяха направили в Истанбул. Накупих последни сувенири за подаръци и поехме към границата. Този път проверката беше желязна, но въпреки негодуванието на повечето хора в автобуса, аз бях доволна. Обичам да гледам как някой си върши съвестно работата за която му се плаща. Свалихме всичко от автобуса, който мина на ренген. Нашия багаж го пуснаха на малкия ренген. Загубихме около 2 часа, но изобщо не се ядосах, а напротив. Последно спряхме на Фри Шопа. Купихме на малкия играчки, защото нищо друго не ни се стори изгодно.
Довиждане Турция ... ще се върнем много скоро !


След 50 метра беше България ... тъжно, много тъжно. Турската митница – грандиозна, чиста, светеща, приветлива ... Българската – малка, грозна, мръсна, занемарена, сякаш е изникнала от 50-те години на миналия век. Турските митничари чисти, спретнати, бодри, а българските митничари заспали, люпещи семки, брадясали ... Ненужно ни забавиха 40 минути, но както и да е. Напускайки митницата, веднага разбираш, че си в БГ и без да гледаш. Пътят е като лунен пейзаж, друса зверски и бъбреците ти се качват направо в гърлото. Непрогледен мрак ... България здравей !

!!! В пътеписа съм използвала снимки и информация за историческите обекти свалени от интернет.
Снимките в текста са умалени, но като кликнете върху тях, ще ги видите в реалния им размер.